Колкото по-дълбоко търсим-намираме смисъла на всяко събитие, толкова повече се приближаваме до Бога. Защото Бог е най-дълбокият смисъл на всичко. И ако в търсенето на смисъла не сме намерили Бога, значи не сме намерили смисъла.

Бог е смисълът на всичко – от една страна защото Той е Творецът на всичко видимо и невидимо и всичко е било сътворено добро, и всяко добро е от Бога. От друга страна – всяко зло идва от греха, а грехът е това, което ни отделя от Бога, т.е. неизпълнението на Неговата воля-любов.

Какъв е дълбокият смисъл на текущото световно бедствие – всезаразата с коронавируса? Дали е наказание за греховете ни? Дали е напомняне? Дали е изпитание?

Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? (Иов. 7:1)

Царският път към Бога винаги минава между две пропасти – отляво и отдясно. В случая пропастта на секуларизма и топлохладността иска от нас да затворим храмовете и да спрем богослужението докато премине заразата – т.е. все едно че няма Бог. Другата пропаст, на свръхревнителството, ни призовава да пренебрегваме лекарските указания и да провеждаме богослуженията с убедеността, че Бог непременно ще запази Своите (нас!) – т.е. все едно че няма зараза.

Как ние, православните християни, да осмислим случващото се?

Коронавирусът, както всяко телесно бедствие, е видим образ на невидимото духовно бедствие. Всички човеци сме смъртни и смисленият въпрос не е дали ще умрем, кога ще умрем или от какво ще умрем, а къде ще отидем след това – във вечния живот или във вечната смърт. Разликата между рая и ада е прастарият смъртоносен вирус – грехът.

Лекарството срещу този вирус е известно – истинната вяра и истинното покаяние. Истинната вяра е преподадена Лично от Бог Син при земния Му живот и съхранена чрез Светия Дух от Петдесетница насетне в православната Църква. А истинното покаяние е православно църковно тайнство. Карантината срещу тази зараза е богомислието. Обеззаразяването става с пост и молитва. Лечебницата срещу този вирус е Църквата.

Врагове на нашия вечен живот са онези, които призовават да затворим храмовете и да спрем богослуженията заради вируса. Щом не затваряме болниците, аптеките, хранителните магазини и бензиностанциите – ако затворим храмовете и спрем богослуженията, значи празна е нашата вяра. Значи грижата за смъртните ни тела е отменила грижата за безсмъртната ни душа. Значи вярваме и се уповаваме главно на себе си (на човеци). Значи можем и без Църквата, т.е. без Бога.

А Господ ни каза: без Мене не можете да вършите нищо. (Иоан. 15:5)

Другата крайност е – да изкушаваме Бога да прави чудеса за нас, „достойните“. Да не спазваме указанията на лекарите и да твърдим (от себе си), че храмът ни предпазва от вируса или че богослужението ни предпазва от заразата. Или че ние, църковните люде, не можем да се заразим и не можем да заразим ближнитне си. Но светите отци никога не са ни учили така.

Сградата на храма е велика и превелика, но сама по себе си тя не ни пази от телесните зарази. Ако да ни пазеше, светите отци щяха гръмогласно да го провъзгласят на всеослушание. И всички щяхме да го знаем. И тогава щяхме да построим огромни противозаразни храмове-фаланстери с непрестанно богослужение, в които при зараза всички щяхме да се тълпим – и така всички щяхме да станем църковници (нецърковниците щяха да измрат). И всички зарази щяха да изчезнат. Но заразите никога не са изчезвали – и при най-великото храмостроене. По времето на великия Юстиниан е настанала такава всезараза от чума, че са загинали, казват, към 40% от населението на православния Константинопол и една четвърт от населението на православното царство – с неизброими исторически последници. Самият благоверен император се е разболял от чумата и едва е оцелял…

Христос е лекувал чудотворно болестите и е възкресявал мъртвите, но не е отменил болестите и смъртта на земята – дори и за светците. Без болести и без смърт ще бъде само вечният живот в Царството.

Нашата вяра е ревностна. Но има и ревност не по разум. Защото вярата е от Бога, но от Бога е и разумът, от Него са ни дадени и лекарите. Казано е: Дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. (Сир. 38:12)

Когато фарисеите изкушаваха Христа, Той рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Марк. 12:17) А после ни наставляваше чрез Апостола: И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест. (Рим. 13:7) Така трябва да отдаваме дължимото и на здравнте власти – т.е. да изпълняваме техните наредби (ако не ни карат да вероотстъпничим). И да отдаваме дължимото Богу – т.е. да изпълняваме Неговите наредби. Дори в тези дни на изпитание сме призвани да усилим вярата, да усилим молитвата, да усилим покаянието. Духовенството следва да служи в храмовете и то с още по-силна ревност. А ние, миряните, следва да участваме в богослужението само когато не застрашаваме ближните си, т.е. при спазване на разумните здравословни изисквания – за да можем с чиста съвест да увенчаем посилния подвиг на поста и спасителното покаяние като достойно се причастим с Христовите тайни.

Можем да се поучим от лекарите на телесния вирус – как да воюваме с духовния: да избягваме огнищата на заразата, да изучаваме историята на пандемията, да издирим нулевия пациент (Адама), да търсим под дърво и камък лекарството и Лекаря, Който ни е казал: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Марк. 2:17)

Можем също в тези времена на изпитание-опомняне да привлечем обществото повече от друг път да се вслуша в църковната проповед за духовния вирус и духовното лечение – за да разбере великия смисъл на събитията, които се случват около нас.

Правилно не затварят насъщното: лечебниците, аптеките, хранителните магазини, банките. Но Църквата е насъщна лечебница, и аптека, и хранителка, и банка – за душата. Тук ние лекуваме душата, тук храним душата, тук е нашето духовно съкровище. За вярващите Църквата неведнъж е ставала спасителна лечебница и за тялото…

Тялото е твар от Бога и е добро, и добре правим, че се грижим за него; но то е смъртно поради греха. Смисълът на тялото е душата, а смисълът на душата е в Духа, т.е. в Бога. Затова, нека се поучим от това как трепетно бдим за смъртното си телесно здраве, и хилядократно повече да бдим за духовното. Да следим ежедневно и ежечасно със свито сърце как се развихря пандемията на греха в днешния ослепял свят. Как мнозина от „звездите“ на политиката, бизнеса и забавленията стават носители и разпространители на вируса. Как все повече медиите стават огнища и разпространители на всезаразата. Как все повече училищата стават огнища и разпространители на смъртната болест. Как милиарди човеци ежедневно и ежечасно се заразяват с вируса на греха-смърт, все повече приет за „нормалност“ и преподаван-инжектиран на младенците. Как излекуваните стават все по-малко и кривата на пандемията заприличва на пропаст…

Бог е лечителят на смъртта, защото Сам Той е Животът. Затова без Него лъжовни ще са всички лекарства и безполезни всички лекари. Без Него всичко казано от нас ще се обезсмисли и за нас ще важат словата на Писанието:

А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари. О, да бяхте
само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост. (Иов. 13:4-5)

Георги Тодоров