Съобщение за работното време

От 10 до 30 юли офисът ще бъде в лятна ваканция и ще отвори на 31 юли (понеделник) от 10:00 ч. Моля до тогава да използвате за връзка с нас служебната поща iskonibg@gmail.com. Доплащанията по договорите можете да направите по банков път, сметката е записана на гърба на вашите договори, както и на този сайт в раздел Контакти – плащания. Промени по пътуването за Йерусалим няма.

Желаем ви хубаво лято!

Важно за пътуването до ЕГИПЕТ и ЙОРДАНИЯ

Уважаеми приятели,

поради това че все още няма яснота за  отварянето на новия Национален исторически музей в Кайро, пътуването до Египет се премества за м. Март 2024. Точната дата и цена ще бъдат обявени през м. Октомври 2023 год. Продължаваме да записваме за него в предварителен  списък. 

Подобно и пътуването до Йордания се насрочва за началото на м. Април 2024 год. пак по технически причини. 

Пътуването до Йерусалим и Светите земи през Октомври 2023 год. ще се осъществи както е обявено.

В началото на м. Октомври 2023 г. ще обявим програмата си за пътуванията през 2024 година.

Благодарим за разбирането!

Екипът на Искони

Поклоннически програми

Уважаеми приятели на Искони,
Поклонническите програми на фирмата постепенно ще се завръщат, след принудителното прекъсването заради Ковид пандемията.

След програмата за Иерусалим, скоро ще публикуваме датите и цените цена по програмите за Египет и Йордания, които се планират за късната есен: края на октомври/ ноември на 2023 год.

За въпроси и резервации можете да се свързвате с нас на мобилния телефон 08899857704, както и на мейла iskonibg@gmail.com.

Офисът на фирмата работи дистанционно и на място чрез туристическа агентска мрежа от партньори.

Повече информация за това можете да получите по телефона.

ГОДИНИ НА СТРАНСТВАНЕ

На 7 април 2023 год. в Градската художествена галерия на Варна се откри ретроспективната изложба „Години на странстване“ на художника и писател Георги Тодоров.

Ретроспективната изложба на Георги Тодоров е всъщност интроспективна. Тя е не толкова личностна археология и поглед назад в десетилетията на вечно изгубеното време, а по-скоро взиране навътре – в смисъла на времето/човека. Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи.

Три са смисловите възли в тази ретроспектива. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция, доведена до nec plus ultra. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата творба е самата изложба като единно симфонично произведение – при което (в прекрасното пространство на Варненската галерия) отделните съставки се обединяват в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ.

На откриването присъстваха Негово викосопреосвещенство Варненски митрополит Йоан и Негово преосвещенство Велички епископ Сионий. Изложбата ще продължи един месец, а в деня на нейното закриване на 9 май от 18:00 ч ще има авторска беседа.
Проектът се реализира с подкрепата на Министерството на културата.

 

Георги Тодоров – животопис

Роден е в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).
От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.
През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония. През този период е автор и куратор на многобройни художествени и изследователски изложби свързани с българското духовно, културно и историческо наследство. Първоначалният му интерес към Православието е цивилизационен, но след две ключови посещения на Атон (1996 и 1997) става практикуващ православен християнин. Инициира редица обществени каузи: за преименуване на вр. Мусала във вр. Св. Иоан Рилски (1996); за възвръщане пълното име на град Света София (1998); против статуята на т.нар. „Св. София“ в центъра на столицата (1998–2000 ) и пр.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

От 2005 г. е програмен управител на фирма „Искони“, организира и провежда поклоннически и цивилизационни пътувания в България и в чужбина. Продължава да публикува многобройни статии в областта на Православието, историята, изкуството, културологията и пр.

От 2020 г. води авторската рубрика „Светоглед“ по софийското радио „Зорана“.

Самостоятелни изложби:

• Себеотрицание (2004) – галерия Юка, Варна
• Град Света София (1998) – НХГ
• Жива глаголица (1998) – НДК
• Словото на св. Кирил (1997) – НБКМ, София
• Златният век на св. Борис (1997) – НДК
• Св. Иоан Рилски – всебългарският връх (1996) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• История славянобългарска, ръкописен препис (1996) – НДК
• Самуил победителят (1995) – галерия „Леседра“, София
• Рождество българско (1994) – централно фоайе та Софийския университет
• Новозаветни образи (1994) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Светци-покровители (1994) – галерия „Леседра“, София
• Събор (1993) – СГХГ
• Алтер его (1992) – галерия „Леседра“, София
• Библейски рисунки (1992) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Храмове (1992) – централно фоайе на Софийския университет
• Изгряващо слънце (1991) – галерия „Леседра“, София
• Shakespeare the River – II (1991) – Посолство на България, Токио
• Love & Self (1991) – Projekt Oberbuschweg, Кьолн
• Shakespeare the River (1991) – Globe Museum, Лондон
• Зона нищо (1991) – Френски културен институт, София
• Хляб (1990) – галерия Раковски 108, София
• 1000 бели листа (1989) – галерия САБ, Бургас

Куратор на изложбите:
• Любовта в защита живота на земята (1996) – Министерство на културата
• Пътят на Никола Казаков (1995) – НДК
• Рождеството Никола Казаков (1993) – НХГ
• Пътят на отец Драгомир (1993) – Френски културен център, София
• 10х10х10 (1990) – Софийски университет
• Земя и небе (1989) – с Диана Попова, на покрива на галерия Шипка 6, София

Книги:
• Света София в Сливен (2022)
• Равноапостолът. Св. Пимен Зографски (2021)
• Щастието да бъдеш православен (2020)
• Крит – светският дух срещу светата Съборност (2016)
• Елинофилетизмът (2016)
• 1915 – българската световна катастрофа (2015)
• Златният век на св. Борис (2014)
• Освобождението на България от българско робство
• Град Света София (2013)
• Гласът народен и гласът Божи (2013)
• Левски, Църквата, секуларизмът, светостта (2013)
• Монахът-княз (2012)
• Възхвала на Българската Църква (2012)
• Истината ще ви направи свободни (2011)
• Error of Judgment (2009) – в съавторство
• Св. княз Борис. Три мита за Покръстването (2007)
• България, Православието, културата (2005)
• България, Православието, историята (2003).
• Сливенският храм „Св. София” (2001)
• Св. София Премъдрост Божия и паметникът на нейната противоположност (2000)

Филмография (сценарист):
• Пътят на воина, документален (2017) – награда „Златен витяз“ (2018), реж. Христо Димитров – Хиндо
• Ищинари, документален (1994), реж. Христо Димитров – Хиндо
• Ние от покрива, документален (1989), реж. Антони Дончев
• Дъгата, анимационен (1986), реж. Румен Петков

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази
Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му
до самото му теме. […] И рече му неговата жена: ти
все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!
Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима
доброто ще приемаме от Бога, а злото да не
понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши
с устата си. Иов. 2:7-10

Търсете във всичко великия смисъл. Всички събития,
които се случват около нас и с нас, имат свой смисъл.

Св. Нектарий Оптински

Колкото по-дълбоко търсим-намираме смисъла на всяко събитие, толкова повече се приближаваме до Бога. Защото Бог е най-дълбокият смисъл на всичко. И ако в търсенето на смисъла не сме намерили Бога, значи не сме намерили смисъла.

Бог е смисълът на всичко – от една страна защото Той е Творецът на всичко видимо и невидимо и всичко е било сътворено добро, и всяко добро е от Бога. От друга страна – всяко зло идва от греха, а грехът е това, което ни отделя от Бога, т.е. неизпълнението на Неговата воля-любов.

Какъв е дълбокият смисъл на текущото световно бедствие – всезаразата с коронавируса? Дали е наказание за греховете ни? Дали е напомняне? Дали е изпитание?

Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? (Иов. 7:1)

Царският път към Бога винаги минава между две пропасти – отляво и отдясно. В случая пропастта на секуларизма и топлохладността иска от нас да затворим храмовете и да спрем богослужението докато премине заразата – т.е. все едно че няма Бог. Другата пропаст, на свръхревнителството, ни призовава да пренебрегваме лекарските указания и да провеждаме богослуженията с убедеността, че Бог непременно ще запази Своите (нас!) – т.е. все едно че няма зараза.

Как ние, православните християни, да осмислим случващото се?

Коронавирусът, както всяко телесно бедствие, е видим образ на невидимото духовно бедствие. Всички човеци сме смъртни и смисленият въпрос не е дали ще умрем, кога ще умрем или от какво ще умрем, а къде ще отидем след това – във вечния живот или във вечната смърт. Разликата между рая и ада е прастарият смъртоносен вирус – грехът.

Лекарството срещу този вирус е известно – истинната вяра и истинното покаяние. Истинната вяра е преподадена Лично от Бог Син при земния Му живот и съхранена чрез Светия Дух от Петдесетница насетне в православната Църква. А истинното покаяние е православно църковно тайнство. Карантината срещу тази зараза е богомислието. Обеззаразяването става с пост и молитва. Лечебницата срещу този вирус е Църквата.

Врагове на нашия вечен живот са онези, които призовават да затворим храмовете и да спрем богослуженията заради вируса. Щом не затваряме болниците, аптеките, хранителните магазини и бензиностанциите – ако затворим храмовете и спрем богослуженията, значи празна е нашата вяра. Значи грижата за смъртните ни тела е отменила грижата за безсмъртната ни душа. Значи вярваме и се уповаваме главно на себе си (на човеци). Значи можем и без Църквата, т.е. без Бога.

А Господ ни каза: без Мене не можете да вършите нищо. (Иоан. 15:5)

Другата крайност е – да изкушаваме Бога да прави чудеса за нас, „достойните“. Да не спазваме указанията на лекарите и да твърдим (от себе си), че храмът ни предпазва от вируса или че богослужението ни предпазва от заразата. Или че ние, църковните люде, не можем да се заразим и не можем да заразим ближнитне си. Но светите отци никога не са ни учили така.

Сградата на храма е велика и превелика, но сама по себе си тя не ни пази от телесните зарази. Ако да ни пазеше, светите отци щяха гръмогласно да го провъзгласят на всеослушание. И всички щяхме да го знаем. И тогава щяхме да построим огромни противозаразни храмове-фаланстери с непрестанно богослужение, в които при зараза всички щяхме да се тълпим – и така всички щяхме да станем църковници (нецърковниците щяха да измрат). И всички зарази щяха да изчезнат. Но заразите никога не са изчезвали – и при най-великото храмостроене. По времето на великия Юстиниан е настанала такава всезараза от чума, че са загинали, казват, към 40% от населението на православния Константинопол и една четвърт от населението на православното царство – с неизброими исторически последници. Самият благоверен император се е разболял от чумата и едва е оцелял…

Христос е лекувал чудотворно болестите и е възкресявал мъртвите, но не е отменил болестите и смъртта на земята – дори и за светците. Без болести и без смърт ще бъде само вечният живот в Царството.

Нашата вяра е ревностна. Но има и ревност не по разум. Защото вярата е от Бога, но от Бога е и разумът, от Него са ни дадени и лекарите. Казано е: Дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. (Сир. 38:12)

Когато фарисеите изкушаваха Христа, Той рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Марк. 12:17) А после ни наставляваше чрез Апостола: И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест. (Рим. 13:7) Така трябва да отдаваме дължимото и на здравнте власти – т.е. да изпълняваме техните наредби (ако не ни карат да вероотстъпничим). И да отдаваме дължимото Богу – т.е. да изпълняваме Неговите наредби. Дори в тези дни на изпитание сме призвани да усилим вярата, да усилим молитвата, да усилим покаянието. Духовенството следва да служи в храмовете и то с още по-силна ревност. А ние, миряните, следва да участваме в богослужението само когато не застрашаваме ближните си, т.е. при спазване на разумните здравословни изисквания – за да можем с чиста съвест да увенчаем посилния подвиг на поста и спасителното покаяние като достойно се причастим с Христовите тайни.

Можем да се поучим от лекарите на телесния вирус – как да воюваме с духовния: да избягваме огнищата на заразата, да изучаваме историята на пандемията, да издирим нулевия пациент (Адама), да търсим под дърво и камък лекарството и Лекаря, Който ни е казал: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Марк. 2:17)

Можем също в тези времена на изпитание-опомняне да привлечем обществото повече от друг път да се вслуша в църковната проповед за духовния вирус и духовното лечение – за да разбере великия смисъл на събитията, които се случват около нас.

Правилно не затварят насъщното: лечебниците, аптеките, хранителните магазини, банките. Но Църквата е насъщна лечебница, и аптека, и хранителка, и банка – за душата. Тук ние лекуваме душата, тук храним душата, тук е нашето духовно съкровище. За вярващите Църквата неведнъж е ставала спасителна лечебница и за тялото…

Тялото е твар от Бога и е добро, и добре правим, че се грижим за него; но то е смъртно поради греха. Смисълът на тялото е душата, а смисълът на душата е в Духа, т.е. в Бога. Затова, нека се поучим от това как трепетно бдим за смъртното си телесно здраве, и хилядократно повече да бдим за духовното. Да следим ежедневно и ежечасно със свито сърце как се развихря пандемията на греха в днешния ослепял свят. Как мнозина от „звездите“ на политиката, бизнеса и забавленията стават носители и разпространители на вируса. Как все повече медиите стават огнища и разпространители на всезаразата. Как все повече училищата стават огнища и разпространители на смъртната болест. Как милиарди човеци ежедневно и ежечасно се заразяват с вируса на греха-смърт, все повече приет за „нормалност“ и преподаван-инжектиран на младенците. Как излекуваните стават все по-малко и кривата на пандемията заприличва на пропаст…

Бог е лечителят на смъртта, защото Сам Той е Животът. Затова без Него лъжовни ще са всички лекарства и безполезни всички лекари. Без Него всичко казано от нас ще се обезсмисли и за нас ще важат словата на Писанието:

А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари. О, да бяхте
само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост. (Иов. 13:4-5)

Георги Тодоров

Премиера на книга и беседа на тема: “Щастието да бъдеш православен”

На 11.03.2020 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе беседа на тема “Щастието да бъдеш православен” и ще бъде представена едноименната книга.

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “Демокрация и истина”

На 18.12.2019 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе лекция на тема: “Демокрация и истина”

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”

Беседа на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”
На 27.11.2019 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” ще се проведе лекция на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”

Лектор: Георги Тодоров
Вход: свободен