Среща с екскурзовода и молебен за пътуването до Египет 20-27.03.2024

Срещата ще се състои в Енорийския център на храм “Свв. Кирил и Методий” на 06.03.2024 от 18:00 ч, а от 15:30 ч в храма ще има молебен за пътуващите. Тези, които не успеят да присъстват на срещата, могат да получат писмен инструктаж за пътуването по пощата или в офиса на Искони, понеделник и вторник от 10-19:00 ч.

Среща с екскурзовода и молебен за пътуването до Египет 20-27.03.2024 Read More »

Важно за пътуването до ЕГИПЕТ и ЙОРДАНИЯ

Уважаеми приятели на Искони,

среща с екскурзовода на групата за Египет от 20-27.03.2024 ще има на 06.03 от 18:00 ч в Енорийския център на храм Свв. Кирил и Методий на Женския пазар. Преди това в 17:30 ч ще има молебен за пътуването в храма. 

Важно за пътуването до ЕГИПЕТ и ЙОРДАНИЯ Read More »

Поклоннически програми

Уважаеми приятели на Искони,
Поклонническите програми на фирмата постепенно ще се завръщат, след принудителното прекъсването заради Ковид пандемията.

След програмата за Иерусалим, скоро ще публикуваме датите и цените цена по програмите за Египет и Йордания, които се планират за късната есен: края на октомври/ ноември на 2023 год.

За въпроси и резервации можете да се свързвате с нас на мобилния телефон 08899857704, както и на мейла iskonibg@gmail.com.

Офисът на фирмата работи дистанционно и на място чрез туристическа агентска мрежа от партньори.

Повече информация за това можете да получите по телефона.

Поклоннически програми Read More »

ГОДИНИ НА СТРАНСТВАНЕ

На 7 април 2023 год. в Градската художествена галерия на Варна се откри ретроспективната изложба „Години на странстване“ на художника и писател Георги Тодоров.

Ретроспективната изложба на Георги Тодоров е всъщност интроспективна. Тя е не толкова личностна археология и поглед назад в десетилетията на вечно изгубеното време, а по-скоро взиране навътре – в смисъла на времето/човека. Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи.

Три са смисловите възли в тази ретроспектива. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция, доведена до nec plus ultra. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата творба е самата изложба като единно симфонично произведение – при което (в прекрасното пространство на Варненската галерия) отделните съставки се обединяват в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ.

На откриването присъстваха Негово викосопреосвещенство Варненски митрополит Йоан и Негово преосвещенство Велички епископ Сионий. Изложбата ще продължи един месец, а в деня на нейното закриване на 9 май от 18:00 ч ще има авторска беседа.
Проектът се реализира с подкрепата на Министерството на културата.

 

Георги Тодоров – животопис

Роден е в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).
От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.

Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.
През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония. През този период е автор и куратор на многобройни художествени и изследователски изложби свързани с българското духовно, културно и историческо наследство. Първоначалният му интерес към Православието е цивилизационен, но след две ключови посещения на Атон (1996 и 1997) става практикуващ православен християнин. Инициира редица обществени каузи: за преименуване на вр. Мусала във вр. Св. Иоан Рилски (1996); за възвръщане пълното име на град Света София (1998); против статуята на т.нар. „Св. София“ в центъра на столицата (1998–2000 ) и пр.

От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

От 2005 г. е програмен управител на фирма „Искони“, организира и провежда поклоннически и цивилизационни пътувания в България и в чужбина. Продължава да публикува многобройни статии в областта на Православието, историята, изкуството, културологията и пр.

От 2020 г. води авторската рубрика „Светоглед“ по софийското радио „Зорана“.

Самостоятелни изложби:

• Себеотрицание (2004) – галерия Юка, Варна
• Град Света София (1998) – НХГ
• Жива глаголица (1998) – НДК
• Словото на св. Кирил (1997) – НБКМ, София
• Златният век на св. Борис (1997) – НДК
• Св. Иоан Рилски – всебългарският връх (1996) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• История славянобългарска, ръкописен препис (1996) – НДК
• Самуил победителят (1995) – галерия „Леседра“, София
• Рождество българско (1994) – централно фоайе та Софийския университет
• Новозаветни образи (1994) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Светци-покровители (1994) – галерия „Леседра“, София
• Събор (1993) – СГХГ
• Алтер его (1992) – галерия „Леседра“, София
• Библейски рисунки (1992) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Храмове (1992) – централно фоайе на Софийския университет
• Изгряващо слънце (1991) – галерия „Леседра“, София
• Shakespeare the River – II (1991) – Посолство на България, Токио
• Love & Self (1991) – Projekt Oberbuschweg, Кьолн
• Shakespeare the River (1991) – Globe Museum, Лондон
• Зона нищо (1991) – Френски културен институт, София
• Хляб (1990) – галерия Раковски 108, София
• 1000 бели листа (1989) – галерия САБ, Бургас

Куратор на изложбите:
• Любовта в защита живота на земята (1996) – Министерство на културата
• Пътят на Никола Казаков (1995) – НДК
• Рождеството Никола Казаков (1993) – НХГ
• Пътят на отец Драгомир (1993) – Френски културен център, София
• 10х10х10 (1990) – Софийски университет
• Земя и небе (1989) – с Диана Попова, на покрива на галерия Шипка 6, София

Книги:
• Света София в Сливен (2022)
• Равноапостолът. Св. Пимен Зографски (2021)
• Щастието да бъдеш православен (2020)
• Крит – светският дух срещу светата Съборност (2016)
• Елинофилетизмът (2016)
• 1915 – българската световна катастрофа (2015)
• Златният век на св. Борис (2014)
• Освобождението на България от българско робство
• Град Света София (2013)
• Гласът народен и гласът Божи (2013)
• Левски, Църквата, секуларизмът, светостта (2013)
• Монахът-княз (2012)
• Възхвала на Българската Църква (2012)
• Истината ще ви направи свободни (2011)
• Error of Judgment (2009) – в съавторство
• Св. княз Борис. Три мита за Покръстването (2007)
• България, Православието, културата (2005)
• България, Православието, историята (2003).
• Сливенският храм „Св. София” (2001)
• Св. София Премъдрост Божия и паметникът на нейната противоположност (2000)

Филмография (сценарист):
• Пътят на воина, документален (2017) – награда „Златен витяз“ (2018), реж. Христо Димитров – Хиндо
• Ищинари, документален (1994), реж. Христо Димитров – Хиндо
• Ние от покрива, документален (1989), реж. Антони Дончев
• Дъгата, анимационен (1986), реж. Румен Петков

ГОДИНИ НА СТРАНСТВАНЕ Read More »

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази
Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му
до самото му теме. […] И рече му неговата жена: ти
все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!
Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима
доброто ще приемаме от Бога, а злото да не
понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши
с устата си. Иов. 2:7-10

Търсете във всичко великия смисъл. Всички събития,
които се случват около нас и с нас, имат свой смисъл.

Св. Нектарий Оптински

Колкото по-дълбоко търсим-намираме смисъла на всяко събитие, толкова повече се приближаваме до Бога. Защото Бог е най-дълбокият смисъл на всичко. И ако в търсенето на смисъла не сме намерили Бога, значи не сме намерили смисъла.

Бог е смисълът на всичко – от една страна защото Той е Творецът на всичко видимо и невидимо и всичко е било сътворено добро, и всяко добро е от Бога. От друга страна – всяко зло идва от греха, а грехът е това, което ни отделя от Бога, т.е. неизпълнението на Неговата воля-любов.

Какъв е дълбокият смисъл на текущото световно бедствие – всезаразата с коронавируса? Дали е наказание за греховете ни? Дали е напомняне? Дали е изпитание?

Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? (Иов. 7:1)

Царският път към Бога винаги минава между две пропасти – отляво и отдясно. В случая пропастта на секуларизма и топлохладността иска от нас да затворим храмовете и да спрем богослужението докато премине заразата – т.е. все едно че няма Бог. Другата пропаст, на свръхревнителството, ни призовава да пренебрегваме лекарските указания и да провеждаме богослуженията с убедеността, че Бог непременно ще запази Своите (нас!) – т.е. все едно че няма зараза.

Как ние, православните християни, да осмислим случващото се?

Коронавирусът, както всяко телесно бедствие, е видим образ на невидимото духовно бедствие. Всички човеци сме смъртни и смисленият въпрос не е дали ще умрем, кога ще умрем или от какво ще умрем, а къде ще отидем след това – във вечния живот или във вечната смърт. Разликата между рая и ада е прастарият смъртоносен вирус – грехът.

Лекарството срещу този вирус е известно – истинната вяра и истинното покаяние. Истинната вяра е преподадена Лично от Бог Син при земния Му живот и съхранена чрез Светия Дух от Петдесетница насетне в православната Църква. А истинното покаяние е православно църковно тайнство. Карантината срещу тази зараза е богомислието. Обеззаразяването става с пост и молитва. Лечебницата срещу този вирус е Църквата.

Врагове на нашия вечен живот са онези, които призовават да затворим храмовете и да спрем богослуженията заради вируса. Щом не затваряме болниците, аптеките, хранителните магазини и бензиностанциите – ако затворим храмовете и спрем богослуженията, значи празна е нашата вяра. Значи грижата за смъртните ни тела е отменила грижата за безсмъртната ни душа. Значи вярваме и се уповаваме главно на себе си (на човеци). Значи можем и без Църквата, т.е. без Бога.

А Господ ни каза: без Мене не можете да вършите нищо. (Иоан. 15:5)

Другата крайност е – да изкушаваме Бога да прави чудеса за нас, „достойните“. Да не спазваме указанията на лекарите и да твърдим (от себе си), че храмът ни предпазва от вируса или че богослужението ни предпазва от заразата. Или че ние, църковните люде, не можем да се заразим и не можем да заразим ближнитне си. Но светите отци никога не са ни учили така.

Сградата на храма е велика и превелика, но сама по себе си тя не ни пази от телесните зарази. Ако да ни пазеше, светите отци щяха гръмогласно да го провъзгласят на всеослушание. И всички щяхме да го знаем. И тогава щяхме да построим огромни противозаразни храмове-фаланстери с непрестанно богослужение, в които при зараза всички щяхме да се тълпим – и така всички щяхме да станем църковници (нецърковниците щяха да измрат). И всички зарази щяха да изчезнат. Но заразите никога не са изчезвали – и при най-великото храмостроене. По времето на великия Юстиниан е настанала такава всезараза от чума, че са загинали, казват, към 40% от населението на православния Константинопол и една четвърт от населението на православното царство – с неизброими исторически последници. Самият благоверен император се е разболял от чумата и едва е оцелял…

Христос е лекувал чудотворно болестите и е възкресявал мъртвите, но не е отменил болестите и смъртта на земята – дори и за светците. Без болести и без смърт ще бъде само вечният живот в Царството.

Нашата вяра е ревностна. Но има и ревност не по разум. Защото вярата е от Бога, но от Бога е и разумът, от Него са ни дадени и лекарите. Казано е: Дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. (Сир. 38:12)

Когато фарисеите изкушаваха Христа, Той рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Марк. 12:17) А после ни наставляваше чрез Апостола: И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест. (Рим. 13:7) Така трябва да отдаваме дължимото и на здравнте власти – т.е. да изпълняваме техните наредби (ако не ни карат да вероотстъпничим). И да отдаваме дължимото Богу – т.е. да изпълняваме Неговите наредби. Дори в тези дни на изпитание сме призвани да усилим вярата, да усилим молитвата, да усилим покаянието. Духовенството следва да служи в храмовете и то с още по-силна ревност. А ние, миряните, следва да участваме в богослужението само когато не застрашаваме ближните си, т.е. при спазване на разумните здравословни изисквания – за да можем с чиста съвест да увенчаем посилния подвиг на поста и спасителното покаяние като достойно се причастим с Христовите тайни.

Можем да се поучим от лекарите на телесния вирус – как да воюваме с духовния: да избягваме огнищата на заразата, да изучаваме историята на пандемията, да издирим нулевия пациент (Адама), да търсим под дърво и камък лекарството и Лекаря, Който ни е казал: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Марк. 2:17)

Можем също в тези времена на изпитание-опомняне да привлечем обществото повече от друг път да се вслуша в църковната проповед за духовния вирус и духовното лечение – за да разбере великия смисъл на събитията, които се случват около нас.

Правилно не затварят насъщното: лечебниците, аптеките, хранителните магазини, банките. Но Църквата е насъщна лечебница, и аптека, и хранителка, и банка – за душата. Тук ние лекуваме душата, тук храним душата, тук е нашето духовно съкровище. За вярващите Църквата неведнъж е ставала спасителна лечебница и за тялото…

Тялото е твар от Бога и е добро, и добре правим, че се грижим за него; но то е смъртно поради греха. Смисълът на тялото е душата, а смисълът на душата е в Духа, т.е. в Бога. Затова, нека се поучим от това как трепетно бдим за смъртното си телесно здраве, и хилядократно повече да бдим за духовното. Да следим ежедневно и ежечасно със свито сърце как се развихря пандемията на греха в днешния ослепял свят. Как мнозина от „звездите“ на политиката, бизнеса и забавленията стават носители и разпространители на вируса. Как все повече медиите стават огнища и разпространители на всезаразата. Как все повече училищата стават огнища и разпространители на смъртната болест. Как милиарди човеци ежедневно и ежечасно се заразяват с вируса на греха-смърт, все повече приет за „нормалност“ и преподаван-инжектиран на младенците. Как излекуваните стават все по-малко и кривата на пандемията заприличва на пропаст…

Бог е лечителят на смъртта, защото Сам Той е Животът. Затова без Него лъжовни ще са всички лекарства и безполезни всички лекари. Без Него всичко казано от нас ще се обезсмисли и за нас ще важат словата на Писанието:

А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари. О, да бяхте
само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост. (Иов. 13:4-5)

Георги Тодоров

Вирусът на греха и лекарството на Църквата Read More »

Премиера на книга и беседа на тема: “Щастието да бъдеш православен”

На 11.03.2020 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе беседа на тема “Щастието да бъдеш православен” и ще бъде представена едноименната книга.

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Премиера на книга и беседа на тема: “Щастието да бъдеш православен” Read More »

Беседа на тема: “Белите полета в историята на Църквата”

На 29.01.2020 г., (сряда), от 18.30 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе лекция на тема: “Белите полета в историята на Църквата”

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “Белите полета в историята на Църквата” Read More »

Беседа на тема: “Флорентинската уния и Ренесансът”

На 30.10.2019 г., (сряда), от 18.30 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” ще се проведе лекция на тема: “Флорентинската уния и Ренесансът”

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “Флорентинската уния и Ренесансът” Read More »