Бъдещи пътувания

БЪДЕЩИ ПЪТУВАНИЯ

Уважаеми приятели на ИСКОНИ,
Към настоящия момент на развитие на епидемията от коронавирус все още не можем да планираме с точност бъдещите ни пътувания. В момента в който има някаква ясно очертаваща се тенденция на намляване на заразата, ще публикуваме нашата нова програма тук. Всички планирани пътувания за 2020 година, които не можаха да се осъществят, имаме намарение да проведем при първа възможност догодина. Всички, които все още не са си получили парите си за неосъществените пътувания могат да го напрваят като изпратят на нашия е-мейл адрес снимка на договора за пътуването и посочат банкова сметка, по която да им бъдат върнати парите. Офисът ще продължи да работи само дистанционно до отмяна на извънредното положение.

Моля по всички въпроси да се свързвате с нас по мобилния телефон 0899857704 и email: iskonibg@gmail.com


Бъдете здрави!
Галя Тодорова

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Вирусът на греха и лекарството на Църквата

Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази
Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му
до самото му теме. […] И рече му неговата жена: ти
все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!
Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима
доброто ще приемаме от Бога, а злото да не
понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши
с устата си. Иов. 2:7-10

Търсете във всичко великия смисъл. Всички събития,
които се случват около нас и с нас, имат свой смисъл.

Св. Нектарий Оптински

Колкото по-дълбоко търсим-намираме смисъла на всяко събитие, толкова повече се приближаваме до Бога. Защото Бог е най-дълбокият смисъл на всичко. И ако в търсенето на смисъла не сме намерили Бога, значи не сме намерили смисъла.

Бог е смисълът на всичко – от една страна защото Той е Творецът на всичко видимо и невидимо и всичко е било сътворено добро, и всяко добро е от Бога. От друга страна – всяко зло идва от греха, а грехът е това, което ни отделя от Бога, т.е. неизпълнението на Неговата воля-любов.

Какъв е дълбокият смисъл на текущото световно бедствие – всезаразата с коронавируса? Дали е наказание за греховете ни? Дали е напомняне? Дали е изпитание?

Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? (Иов. 7:1)

Царският път към Бога винаги минава между две пропасти – отляво и отдясно. В случая пропастта на секуларизма и топлохладността иска от нас да затворим храмовете и да спрем богослужението докато премине заразата – т.е. все едно че няма Бог. Другата пропаст, на свръхревнителството, ни призовава да пренебрегваме лекарските указания и да провеждаме богослуженията с убедеността, че Бог непременно ще запази Своите (нас!) – т.е. все едно че няма зараза.

Как ние, православните християни, да осмислим случващото се?

Коронавирусът, както всяко телесно бедствие, е видим образ на невидимото духовно бедствие. Всички човеци сме смъртни и смисленият въпрос не е дали ще умрем, кога ще умрем или от какво ще умрем, а къде ще отидем след това – във вечния живот или във вечната смърт. Разликата между рая и ада е прастарият смъртоносен вирус – грехът.

Лекарството срещу този вирус е известно – истинната вяра и истинното покаяние. Истинната вяра е преподадена Лично от Бог Син при земния Му живот и съхранена чрез Светия Дух от Петдесетница насетне в православната Църква. А истинното покаяние е православно църковно тайнство. Карантината срещу тази зараза е богомислието. Обеззаразяването става с пост и молитва. Лечебницата срещу този вирус е Църквата.

Врагове на нашия вечен живот са онези, които призовават да затворим храмовете и да спрем богослуженията заради вируса. Щом не затваряме болниците, аптеките, хранителните магазини и бензиностанциите – ако затворим храмовете и спрем богослуженията, значи празна е нашата вяра. Значи грижата за смъртните ни тела е отменила грижата за безсмъртната ни душа. Значи вярваме и се уповаваме главно на себе си (на човеци). Значи можем и без Църквата, т.е. без Бога.

А Господ ни каза: без Мене не можете да вършите нищо. (Иоан. 15:5)

Другата крайност е – да изкушаваме Бога да прави чудеса за нас, „достойните“. Да не спазваме указанията на лекарите и да твърдим (от себе си), че храмът ни предпазва от вируса или че богослужението ни предпазва от заразата. Или че ние, църковните люде, не можем да се заразим и не можем да заразим ближнитне си. Но светите отци никога не са ни учили така.

Сградата на храма е велика и превелика, но сама по себе си тя не ни пази от телесните зарази. Ако да ни пазеше, светите отци щяха гръмогласно да го провъзгласят на всеослушание. И всички щяхме да го знаем. И тогава щяхме да построим огромни противозаразни храмове-фаланстери с непрестанно богослужение, в които при зараза всички щяхме да се тълпим – и така всички щяхме да станем църковници (нецърковниците щяха да измрат). И всички зарази щяха да изчезнат. Но заразите никога не са изчезвали – и при най-великото храмостроене. По времето на великия Юстиниан е настанала такава всезараза от чума, че са загинали, казват, към 40% от населението на православния Константинопол и една четвърт от населението на православното царство – с неизброими исторически последници. Самият благоверен император се е разболял от чумата и едва е оцелял…

Христос е лекувал чудотворно болестите и е възкресявал мъртвите, но не е отменил болестите и смъртта на земята – дори и за светците. Без болести и без смърт ще бъде само вечният живот в Царството.

Нашата вяра е ревностна. Но има и ревност не по разум. Защото вярата е от Бога, но от Бога е и разумът, от Него са ни дадени и лекарите. Казано е: Дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. (Сир. 38:12)

Когато фарисеите изкушаваха Христа, Той рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. (Марк. 12:17) А после ни наставляваше чрез Апостола: И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест. (Рим. 13:7) Така трябва да отдаваме дължимото и на здравнте власти – т.е. да изпълняваме техните наредби (ако не ни карат да вероотстъпничим). И да отдаваме дължимото Богу – т.е. да изпълняваме Неговите наредби. Дори в тези дни на изпитание сме призвани да усилим вярата, да усилим молитвата, да усилим покаянието. Духовенството следва да служи в храмовете и то с още по-силна ревност. А ние, миряните, следва да участваме в богослужението само когато не застрашаваме ближните си, т.е. при спазване на разумните здравословни изисквания – за да можем с чиста съвест да увенчаем посилния подвиг на поста и спасителното покаяние като достойно се причастим с Христовите тайни.

Можем да се поучим от лекарите на телесния вирус – как да воюваме с духовния: да избягваме огнищата на заразата, да изучаваме историята на пандемията, да издирим нулевия пациент (Адама), да търсим под дърво и камък лекарството и Лекаря, Който ни е казал: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Марк. 2:17)

Можем също в тези времена на изпитание-опомняне да привлечем обществото повече от друг път да се вслуша в църковната проповед за духовния вирус и духовното лечение – за да разбере великия смисъл на събитията, които се случват около нас.

Правилно не затварят насъщното: лечебниците, аптеките, хранителните магазини, банките. Но Църквата е насъщна лечебница, и аптека, и хранителка, и банка – за душата. Тук ние лекуваме душата, тук храним душата, тук е нашето духовно съкровище. За вярващите Църквата неведнъж е ставала спасителна лечебница и за тялото…

Тялото е твар от Бога и е добро, и добре правим, че се грижим за него; но то е смъртно поради греха. Смисълът на тялото е душата, а смисълът на душата е в Духа, т.е. в Бога. Затова, нека се поучим от това как трепетно бдим за смъртното си телесно здраве, и хилядократно повече да бдим за духовното. Да следим ежедневно и ежечасно със свито сърце как се развихря пандемията на греха в днешния ослепял свят. Как мнозина от „звездите“ на политиката, бизнеса и забавленията стават носители и разпространители на вируса. Как все повече медиите стават огнища и разпространители на всезаразата. Как все повече училищата стават огнища и разпространители на смъртната болест. Как милиарди човеци ежедневно и ежечасно се заразяват с вируса на греха-смърт, все повече приет за „нормалност“ и преподаван-инжектиран на младенците. Как излекуваните стават все по-малко и кривата на пандемията заприличва на пропаст…

Бог е лечителят на смъртта, защото Сам Той е Животът. Затова без Него лъжовни ще са всички лекарства и безполезни всички лекари. Без Него всичко казано от нас ще се обезсмисли и за нас ще важат словата на Писанието:

А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари. О, да бяхте
само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост. (Иов. 13:4-5)

Георги Тодоров

Премиера на книга и беседа на тема: “Щастието да бъдеш православен”

На 11.03.2020 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе беседа на тема “Щастието да бъдеш православен” и ще бъде представена едноименната книга.

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “Демокрация и истина”

На 18.12.2019 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” се проведе лекция на тема: “Демокрация и истина”

Лектор: Георги Тодоров

Вход: свободен

Беседа на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”

Беседа на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”
На 27.11.2019 г., (сряда), от 18.00 ч. в Енорийския център при храм “Свв. Кирил и Методий” ще се проведе лекция на тема: “10-и ноември и нашето покаяние”

Лектор: Георги Тодоров
Вход: свободен

СВЕТО-ЙОАНОВИ ЧЕТЕНИЯ 21-23 ЮНИ 2019 г.

СВЕТО-ЙОАНОВИ ЧЕТЕНИЯ

21 – 23 юни 2019 г.

Ден І. (21 юни): Св. Йоан Рилски – житие и присъствие в живота на Църквата

09.30 – Молебен за откриване на конференцията. Ротонда „Св. Георгий“. 10.00 – 13.00 – Сутрешна сесия. Софийска св. Митрополия.

еп. Поликарп – за св. Йоан Рилски
доц. Павел Павлов – „Съвременната почит към св. Йоан Рилски: поклонническият път „Рилският чудотворец“
Паскал Пиперков и Евгени Коев – „Маршрутът „Светият Път“ – пътят на мощите на св. Йоан Рилски от 1469 г. “

11.15 – 11.45 – почивка

о. Йоан Куков – „Житията на св. Йоан Рилски“
Георги Тодоров – „Св. Йоан Рилски и българската държавност“
Христо Колев и Г. Тодоров – „Св. Йоан Рилски – всебългарският връх“

13.00 – 14.30 – обедна почивка

14.30 – 18.00 – Следобедна сесия. Софийска св. Митрополия

Лияна Гълъбова – „Изображенията на св. Йоан Рилски“
Дария Захариева – „Йоан Кронщадски – неговото време и нашето време“
о. Емил Паралингов – „Св. Йоан Кронщадски и православното богослужение“

15.30 – 16.00 – почивка

д-р Николай Михайлов – „30 години от 1989 г.“
о. Павел Гърбов – „Васил Левски между светостта и светскостта“
Представяне на книгата „За православната монархия“ на св. Серафим (Соболев).

Ден ІІ. (22 юни): Св. Йоан Рилски – закрила и вдъхновение в съвременната борба на Църквата за отстояване на Православието и възпитание на подрастващите


10.00 – 13.00 – Сутрешна сесия. Софийска Митрополия

адв. Александър Тодоров – „Юридически новости и празноти в Националната стратегия за детето“
доц. Костадин Нушев – „За позицията на БПЦ във връзка с Националната стратегия за детето“.
доц. Екатерина Дамянова – „Библейското учение за възпитанието и съвременността“

11.15 – 11.45 – почивка

Христо Колев – „Визионерските“ документи за детето – погазване на заветите на св. Йоан Рилски“
Представяне книгата на о. Павел Гърбов „Откъде идваме и накъде отиваме“
Обсъждане.

13.00 – 14.30 – Обедна почивка

14.30 – 16.30 – Следобедна сесия. Софийска Митрополия.

проф. Дарина Григорова – „Идеологически срез на руската юбилейна памет за 1917 г.“
проф. Андрей Андреев – „Декларацията на митрополит Сергий от 1927 г. и възстановяване на единството в Руската православна църква“
о. Лука (Степанов) “Святитель Феофан Затворник об угрозе с Запада”

17.00 – Прожекция на документалния филм на Павлос Триподакис (Гърция) „Кананга“ и среща-разговор с автора в РКИЦ, ул. „Шипка“ 34.

Ден ІІІ. (23 юни)

9.00 – Св. Литургия. Ротонда „Св. Георгий“.

Закриване на конференцията.