За храма и фарисейството

Журналистът Иван Гарелов злоупотреби с националния телевизионен ефир и опетни собствения си почин за храм в Пампорово. По един непочтен, некомпетентен и фарисейски начин той фаворизира тенденциозно една от страните в едно състезание, като не даде думата на другата.

Тъй конкурсът за изписването на новата църква се превърна в поредния български храмов скандал.

Щом е имал принципни възражения срещу състава на Инициативния комитет за храма, Гарелов е имал право да го оспори. Но тогава, когато този състав се е конституирал. Не сега, когато взема суверенни и законни решения.

Щом е имал принципни възражения срещу състава на журито на конкурса, Гарелов е имал право да го оспори. Но тогава, когато това жури е било конституирано. Не сега, когато взема суверенни и законни решения.

Гарелов не е публицист на свободна практика. Той е журналист в главната национална българска обществена медиа. Професионалната етика го задължава да даде равностойно думата и на двете страни в един спор.

Иван Гарелов иска да води процес, в който той да е и съдия, и прокурор, и адвокат на едната страна. Изслушват се само неговите „свидетели“. Които сами отронват, че не са били свидетели на събитието. Тезата им е една и съща: „Не съм виждал (!?) проекта на Върбанов, но проектът на Трифонов е по-добър“.

Ответникът липсва. Всичко това става в най-мощната национална медиа, в най-силното възможно време – петък вечер след 20 часа. Водещият на „Панорама“ съди с апломб за неща над неговата сфера на компетентност. Той не разбира от иконопис. Художественият му вкус относно светското изкуство е казионен. Липсва му вътрешна дисциплина, за да преценява трезво собствените си граници. Той не осъзнава, че цяла бездна зее между иконописта, от една страна, и изкуството на Катя Паскалева, Светлин Русев, Димитър Киров, Кирил Маричков, Димитър Бойков, Иван Кирков. Не оперните певци са меродавните за литургията.

Но и как могат те да изказват мнения? Щом дори не са виждали проекта на Тома Върбанов. Това е болестно състояние. Цялата тази фарисейска кампания на сляпо опетнява цялото начинание. Хвърля сянка дори и върху вдъхновения проект на Георги Трифонов.

Много приятно бях изненадан от този проект, показан наскоро в галерията на „Шипка“ 6. Познавам автора и неговото творчество. Знам предишните му работи – картини и пр. – повлияни от християнската тематика. Бяха незрели, художнически, далеч от високата образопис. Опасявах се, че отново ще видим пореден срам, както при изписването на храма в Рупите.

Видях нещо несравнимо по-добро. Георги Трифонов трябва да бъде поздравен за изминатия от него път във вярната посока – нещо досега непосилно за нито един художник от неговото поколение. Възприемам показаното на изложбата като идеен проект. Който подлежи на развитие и усъвършенстване, за да прекрачи прага на истинската образопис. Някои от очевидните слабости и грешки лесно могат да бъдат отстранени. А и самата работа вътре в храма би помогнала на художника да влезе вътре в християнството. В евхаристията. И тогава ще се отворят неговите християнски очи. И образописта ще станае истинска.

Срещу тази добра надежда свидетелства поезията на Трифонов – също показана на изложбата. В тази поезия няма иконност. Няма високо вдъхновение. Тя е изостанала и съответства на етапа на картините му от предишната изложба. На равнището, показано от Трифонов, работят малцина български образописци. Знам само един колектив на по-високото ниво – монахините от Княжевския манастир.

Вярвам, че ако Георги Трифонов не спре дотук, а продължи да развива вдъхновения си проект във вярната посока, това ще стане най-хубавата творба в неговия живот и един от най-хубаво изписаните нови храмове у нас. Но. Не съм виждал нито един от другите конкурсни проекти. Не съм виждал проекта на Тома Върбанов. Видях само фарисейската атака срещу него. В общи линии познавам неговото творчество и предполагам какво може да е направил. Но кой знае? Кой може да отнеме правото на Върбанов също да еволюира? Да ни изненада красиво – както красиво ни изненада Трифонов.

Да, вярно е, че навремето Върбанов беше конюнктурен художник, правещ кариера по партийна линия, портретувал Тодор Живков и пр. Негова творба украсява и емблематичния Дом-паметник на връх Бузлуджа – апотеоз на БКП и на тогавашното художническо приспособенство.

Десетилетие след падането на комунизма, днес Тома Върбанов още минава за законен за отстрелване дивеч. Включително за негови събратя по Бузлуджа – Иван Кирков, Димитър Киров, Димитър Бойков и пр. Включително за богоизмамника от Рупите – Светлин Русев. Включително за вечния приспособенец Иван Гарелов.

Деянието на Гарелов е една нечестна процедура, недопустима за националната телевизия. Водещият на „Панорама“ е длъжен да се извини за своето фарисейство на зрителите и да предостави на „обвиняемата“ страна – упълномощени представители на Инициативния комитет, журито на конкурса и колектива на Тома Върбанов – телевизионно време в същия размер и със същите технически възможности, за да могат да изложат своята позиция.

Необходимо е да се организира обществено обсъждане на резултатите от конкурса с представяне на всички проекти при равностойни условия – така, както са били показани пред журито. В случай, че има наистина драстично разминаване между решението на журито и общественото мнение – начело със сведующите по образопис – тогава има смисъл да се сформира ново жури или да се обявява нов конкурс.

Ако пък се окаже, че проектът на Върбанов има качества поне равностойни на този на Трифонов – толкова по-добре! Тогава няма да има защо да се оспорва решението на журито, а ще имаме вдъхновяващата задача да построим друг подобен храм в този край – вече специално за доразвития проект на образописеца Георги Трифонов.

Който е длъжен да се разграничи от непочтената и некомпетентна кампания, водена в негова полза от Гарелов. Инак полетът на неговото вдъхновение ще бъде скършен и върху него ще падне тъмната сянка на фарисейството.

автор Георги Тодоров
Публикувано във в-к.“Култура“, Брой 19 (2130), 19 май 2000 г.