Русенският пантеон: храм или храмоподобие

„Пантеонът на възрожденците“ в Русе не може да остане в сегашното си състояние. Издигнат на мястото на унищожен храм, той задължително рано или късно трябва да се върне към храмовата функция.

Сигурно е, че сградата не бива да бъде на свой ред събаряна. Първо, това би струвало непосилни средства и второ – авторите на сградата (арх. Никола Николов и колектив) са заложили в своето решение храмоподобна композиция. Прекалено хубаво би било християнизацията на Пантеона да е била тяхното съкровено желание и даденостите на сградата недвусмислено да свидетелстваха за някакво „тайнохристиянство“.

Не е чак така. Но по времената на „зрелия социализъм“ и Людмила Живкова, когато е построен този мемориал (1978 г.), използването на всякакво християноподобие беше обичаен похват във всички изкуства.

Тъкмо това формално християноподобие дава практическа възможност сградата на Пантеона да бъде християнизирана, т. е. превърната в храм.
Тази християнизация може да стане по два начина. Единият е естествен, а другият – не.

Естественият начин е инициативата за „християнизацията“ да произлиза от русенската православна общност: вярващи християни с техните енорийски свещеници и начело с техния митрополит. Нататък е ясно: учредява се инициативен комитет, провежда се допитване до най-добрите църковни архитекти и художници, обявява се конкурс – или открит, национален, или само между 2-3 отбрани колектива. Следва обществено обсъждане на резултатите от конкурса, събиране на пари и пр. Този начин обаче не е в ход, защото православните християни в Русе са го проспали. Инициативата им е отнета от настъпателните привърженици на обратния подход.

Обратният (противоестественият) начин е инициативата за „християнизация“ да произлиза от люде нехристияни. Тяхната цел не е Христос, нито богослужението, а тяхното собствено его.

Това са люде, които не водят християнски духовен живот, не познават православната молитва, изповедта и причастието, не разбират нито образа на храма, нито образа на иконата. Те не знаят, а само назнайват.

Добре е, когато тези деятели бъдат използвани по предназначение – да събудят русенската православна общност за нейните обязаности. Лошо е, когато те бъдат оставени „да се налудуват“. Защото на власт днес у нас почти навсякъде са полуинтелигентите и те лесно се ентусиазират по подобни инициативи. И нерядко виждаме и владици – водени от конюнктурност – демагогски да се приспособяват към подобен „глас народен“ (най-печалният пример на подобна пагубна демагогия беше освещаването в Рупите).

Инициативи за „пърформанси“ относно „християнизацията“ на русенския Пантеон оскверняват и лумпенизират целия почин. Художественият „авангардизъм“ дори в България има вече своя история, която се преподава в университетите. По нея се пишат дипломни работи и дисертации и всеки, който не я познава, рискува да изпадне в демодираност и провинциализъм.

Двухилядолетието от Христа идва да ни напомни – освен всичко друго – и за дългата и високоразвита Традиция в християнското храмостроителство и художество. Само най-добрите носители на тази голяма Традиция могат да решат задачата за християнското обновление на русенския Пантеон и превръщането му в храм.

Време е русенската православна общност да се вземе в ръце, да погледне с отговорност на този въпрос и да тръгне по естествения път на неговото решение. Като се обяви конкурс на най-високо равнище за решаване на нелесната задача и след като има достойно решение – без да се бърза, поетапно – да се осъществи проектът. В юбилейната 2000 година работата може само да започне, а нейното завършване ще отнеме години.

Другият вариант – лумпенизацията на цялата инициатива чрез закъснял „авангард“ – само ще изправи следващото поколение пред задачата наново да „християнизираме“ поредното християноподобие.

автор Георги Тодоров
Публикувано във в-к.“Култура“, Брой 3 (2114), 28 януари 2000 г.