Камъните на Паисиевия стълп викат

На 21 юни 2002 г. в Банско бе направена първата копка на Културно-исторически център „Отец Паисий“, който инициаторите на почина желаят да построят на мястото на родната къща на великия хилендарец. Авторите на проекта са арх. Георги Лабов, проф. Михаил Енев и проф. Григор Григоров.

Тезата на настоящият текст е: въпросният Културно-исторически център (КИЦ) е основан на неистина в исторически, архитектурен, образен, методологически, функционален и възпитателен смисъл.

Въпрос: какво да се прави?
Отговор: проектът следва да бъде спрян. За съжаление не става дума за поправими недостатъци. Несъстоятелна е самата му същност. Затова всички, които пряко или косвено се ангажираме с осъществяването на този проект, се компрометираме.

Изборът е на всеки от нас, но имаме ли действителен избор? Въпросният проект за КИЦ не може да бъде осъществен, без да компрометира Банско, България, българските национални културни и научни институции, както и всички участващи лица и учреждения.

Ето част от несъстоятелностите на този почин:

  1. Мястото. В проекта се казва: „КИЦ ще бъде изграден на мястото на изгорялата къща на Отец Паисий“. Сега там има градинка с дървета и паметен камък с надпис: „Тукъ е билъ домътъ, въ който въ 1722 се е родилъ отецъ Паисий“. Ако при евентуални изкопи за новия строеж се намерят основите на родната къща, то това ще бъде единствената веществена реликва от св. Паисий в България. Нейното експониране по най-добрия начин ще е тема на съвсем друг проект (най-добре след конкурс), нямащ нищо общо със сегашния. Ако не се намерят основи, тогава ще бъде много трудно да убедим някого, че наистина „тук е бил домът“. Ще излезе, че преданието за „мястото на изгорялата къща на Отец Паисий“ не почива на истинни каменни основи. Следователно и мястото на КИЦ би станало произволно и дори заблуждаващо, което би било срамно и за Банско, и за България. И в двата случая КИЦ няма място тук.
  2. Неистинност на съдържанието. КИЦ си поставя за цел да се изгради „точно копие от килията на Отец Паисий“ в Хилендар, но проектът предвижда материализиране на една из основи неточна, неистинна, неисторична и погрешна представа за „Паисиевата килия“. Всъщност след 1997 г. вече знаем, че жилището на св. Паисий е представлявало ъглова отбранителна кула на Хилендарския монастир, включваща два жилищни етажа и параклиса „Покров Богородичен“ на третия етаж. Това научно откритие беше публикувано в пресата и показано на голяма документална и фото-изложба от 30 октомври до 7 ноември 1997 г. в Дома на архитекта (САБ) в столицата. Подробно съм обсъждал откритието с арх. Георги Лабов по повод на изложбата, за която той дори любезно предостави чертежи от заснемането, което е правил на първия и втория етаж на Паисиевата келия в началото на 70-те години. Необяснимо защо сега проектът на КИЦ предвижда копие само на втория етаж на Паисиевото жилище. Дори това копие е учудващо невярно: липсва малкото помещение от запад; неверни са дебелините на стените, а оттам и на нишите при прозорците и пр. И най-важното: Паисиевата келия не е помещение или сбор от помещения (интериори) – тя е сграда. Включваща единство на интериор и екстериор. Отделянето на интериора от екстериора е методологически несъстоятелно. То е смъртоносно за всякаква истинност, автентичност, точност и пр. Така – обратно на заявените намерения – проектът е изграден върху фундаментално неистинна, антиисторическа и антиархитектурна представа за обиталището на нашия историк. Най-лошото е, че основополагащият недостатък – неистинността – не може да бъде поправен в рамките на сегашния проект. Ако искаме да направим една действително точна възстановка на Паисиевата келия, трябва да изградим целия триетажен Паисиев стълп (височината между най-високата и най-ниската точка е 18 метра – колкото 6-етажна сграда) и поне част от прилежащата му външна крепостна стена на монастира. При това положение нищо от екстериора в проекта на Георги Лабов не може да бъде запазено. Ще трябва да отпаднат и експозиционната зала и пр. С други думи – проектът изцяло отпада и трябва да се започне отначало.
  3. Неистинност на композицията. Цитат от програмата па проекта: „Основната цел на разработката е експонирането на точни копия от килията на Отец Паисий и параклиса „Св. Иван Рилски“ в Хилендарския манастир“. Проектът за КИЦ предвижда да се изгради копие на „Паисиевата килия“, върху която да се построи копие на параклиса „Св. Иоан Рилски“ от Хилендар. Но този параклис там се намира на съвсем друго място и в съвсем друг функционален и композиционен контекст. Параклисът не е просто помещение (интериор), а сграда – при това неотделима част от Хилендарската камбанария („пирга камбански“, както се казва в ктиторския надпис). И този почин в проекта трудно може да бъде преработен. Ако решим да правим вярна възстановка на параклиса „Св. Иван Рилски“ от камбанарията на Хилендар, това по никакъв начин не може да се съчетае с възстановката на Паисиевата келия, освен ако не възстановим цялото крило „от Покрова до пирга камбански“, както това е направил хаджи Вълчо в 1757 г.
  4. Неистинност на екстериора. Паисиевата келия – триетажната отбранителна кула (стълп) в юго-източния ъгъл на Хилендар – е запазена в съвсем автентичен вид. Камъните, от които е изграден Паисиевият стълп, са същите – съвсем истински – които помнят присъствието на проигумен Паисий. Трите външни стени от каменна зидария са видими и днес. Проектът на арх. Лабов претендира да е „точно копие“, а всъщност изгражда един неистинен във всяко отношение (образ, стил, материал, размери, композиция) екстериор на сградата. Той произволно съчинява някакви външни помещения, балкони и арки, каквито в оригинала не съществуват. Няма и никакво стилово подобие. Нарушава се едно основополагащо изискване за всяка добра архитектура – съответствие между интериор и екстериор.
  5. Недоказана функция.Цитат от текста на арх. Лабов:
    „Беше 1970 година. […] В програмата на тържествата беше включено изграждането на копие от килията на великия монах в Хилендарския манастир. […] След завръщането в Родината изготвих проектите и копието от Паисиевата килия бе изградено в едно от крилата на Рилския манастир заедно с постоянна изложба, посветена на делото на Паисий. През 1972 г. експозицията бе тържествено открита с височайше присъствие и народни тържества. Но … всяко чудо за три дена. След няколко години помещенията бяха затворени и голямата идея заправена…“.Днес това копие продължава да не функционира. Дотолкова е забравено, че вече се е създала местна легентда, че това било „скривалищено ва Левски“. Впрочем, въпросното копие е много по-точно от проектираното в КИЦ: в Рилската обител „килията“ е включена в автентичната обстановка на действащ монастир; на II етаж е включено и малкото помещение от запад, както е в оригинала. Но копието на „килията“ не функционира. То няма смислена функция, макар че се намира в най-посещавания български културен обект. Обидно за Банско и изобщо за българската интелигентност звучи идеята за изграждане на второ копие. Освен това в Банско и сега има огромни и прекрасно построени сгради, които функционират с малка част от своите възможности: грамадното читалище, Домът на изкуствата, музеят на иконата, къщата на хаджи Вълчо и пр. Всички функции на евентуалния КИЦ могат да бъдат поети многократно от вече съществуващите музейни и културни институции и кадри.
  6. Нередна процедура. Всички тези грешки не са случайни. Те са пряко свързани с нередната процедура, при която един обект на такова национално-емблематично място се проектира на тъмно, недемократично, без конкурс, без предварително обществено обсъждане. Всъщност цялото общество е подведено. То е поставено пред уж свършения факт на взетото без неговото знание решение. Проектът не е бил представен за обсъждане от страна на банскалии. Вероятно се разчита на рефлекса от времената на предишния режим. Подведен е и самият президент Първанов, който направи първата копка на небъдещия КИЦ – без да знае на какво го канят. Логично е да се предположи, че и цялата конференция с именити участници (проф. Вера Мутафчиева, проф. Андрей Пантев, проф. Минчо Семов, проф. Орлин Загоров, директора на Църковния музей в София Николай Хаджиев – всички те бяха обявени, но не дойдоха на конференцията и тя от двудневна стана за един следобед) е имала за цел не научната истина, а легитимирането на „мероприятието“, а оттам и на КИЦ.

И още. Петър Митанов, шеф на столичното общинско предприятие „Стара София“, в специално предаване по телевизията един ден преди честването разказа, че инициаторите на този проект (сред които е и той) са ходили в Света Гора да носят на игумена на Хилендар частица от мощите на св. крал Стефан Милутин. Мощите били взети от столичната катедрала „Св. Неделя“.

Но. Това деяние е нелегитимно. То е станало без знанието и благословията на Софийската св. Митрополия. Възникват въпросите: кой и от чие име „дарява“ мощите? Кой е техният собственик? Защо това става тайно и задкулисно? И дали наистина това са били св. мощи?

И защо предприятието „Стара София“ – във времето, когато в самата столица се унищожава раннохристиянската базилика с манастирски комплекс от IV-V век (в Южния парк в Лозенец) – вместо да решава проблемите, които са в нейната компетентност, се занимава с проблеми, които не са в нейната компетентност?

За отбелязване е, че на церемонията с „първата копка“ в Банско отсъстваше Неврокопският митрополит Натанаил и изобщо представител на Св. Синод на Българската Православна Църква. А става дума за светец, канонизиран от нея, и за изграждане на храм-параклис.

Но кой всъщност стои зад проекта? Какъв е произходът на цялата тази неистинност и задкулисност – и по същество, и по процедура?

Председателят на Организационния комитет се казва Георги Христов. Той е и основател на новосъздадената фондация „Национални културни и образователни традиции“.
Цитирам неговата писмена декларация за „Ролята и функцията на Фондацията“:

 „Първите проекти на Фондацията, с които тя започва своята дейност, са: Изграждането на Културно-исторически център „Отец Паисий“ в гр. Банско.“

Как може една новоучредена фондация още с първия си проект да поема отговорност за едно национално-емблематично място и за една национално-емблематичен образ като св. Паисий Хилендарски? А ако е некомпетентна? Ако основава проекта си върху неистинност? Ако не е в течение на текущите достижения на историческата наука?

Не знам дали г-н Христов е бил подведен от идейните подбудители на голямата измама, или самият той е „посветен“, че се прави нещо нередно и иска да подведе цяла България на тема Паисий. Надявам се той да е честен патриот, да се запознае с фактите по въпроса и своевременно да спре проекта.

Предвидената сума от половин милион лева със сигурност може да бъде употребена за нещо истинско, което да бъде полезно, а не вредно за славата на отец Паисий, на Банско, на България и на доброто име на г-н Георги Христов и неговата фондация.

Фондацията с тъй отговорното наименование „Национални културни и образователни традиции“ не бива да основава своя пръв емблематичен проект върху едно утвърждаване на неистината. Неистината никога не е била национална традиция в българското образование. И никога не бива да бъде. Проектът трябва да бъде спрян. Дори и да се опитаме да потулим истината, няма как да успеем, защото тя е по-силна от всички нас. И никак не можем да се измъкнем с уж баналности като тази, че има много истини.

Бог е единственият съдник на людете. И човек никога не трябва да осъжда самите люде. Защото те във всеки миг – както Добрият Разбойник – могат да се покаят искрено и да се обърнат с лице към Бога, Който е и Истината. И тогава те влизат в Царството.

Не е така с идеите. Неистинните идеи може – и дори трябва – да бъдат разобличавани и добре е за човека да се отказва от тях. И когато една неистина се обърне с лице към Истината, тя не отива в рая, а просто обезсмисля съществуването си.

Разобличаването на неистините е неблагодарна работа. Но уважението към паметта на св. Паисий Хилендарски ни задължава да не бъдем неразумни, а да носим с достойнство отговорността за грешките си. Защото не градивно, а много разрушително би било едно дело, което би свързало името Паисий, името Банско, името българин и името България с неразумни начинания в пълно противоречие с националните културни и образователни традиции.

Дори и да построим злополучния псевдо-културен и псевдо-исторически център, дори и да се уговорим всички да мълчим за неистинността на цялото начинание, нали камъните на Паисиевия стълп сами ще завикат!

автор Георги Тодоров
Публикувано във в-к.“Култура“,Брой 29 (2237), 19 юли 2002 г.