Годината на Зограф – Към общонародно честване на 1100-годишнината на манастира

1998 г. да бъде година на Зограф. Две събития още в началото на януари дават знак за нейното отбелязване като юбилейна: откриването на изложбата „Света Гора и Зограф“ на 8 януари в Народната библиотека и връщането на Паисиевата „История славянобългарска“ в манастира на 12 януари.

Сред многото важни годишнини, които ще празнуваме през тази година, юбилеят на Зографския манастир е най-достолепен. Навършват се 11 века от основаването на светата обител през 898 г., за което свидетелства надписът върху сребърната риза на чудотворната самописна икона на Св. Георгий Победоносец (Фануилската) в главния манастирски храм.

Самото чудо на самоизписалия се неръкотворен образ на светеца се свързва и с основаването, и с названието на обителта. Надписът е от 1837 г. и възпроизвежда в съкратен вид сказанието за основаването на манастира от трима братя „едноутробни, водещи своя род от Юстиниан Велики, които на това място със свои иждивения първи въздигнаха тази света обител“.

Друг вариант на легендата, идващ от компилирани и подправени грамоти, свързва събитието с времето на управлението на ромейския император Лъв VI Мъдри и посочва датата 919 г.

Вътрешното противоречие на този втори вариант е явно, защото царуването на Лъв Мъдри е от 886 до смъртта му в 912 г. Цитираната върху чудотворната икона година – 898 – съответства на податката за Лъв VI.

Йордан Иванов предполага, че е възможно и двете дати да съдържат части от истината, като в 898 г. Лъв Мъдри „дарил права на непроширения още монадрион Св. Георги Зографски“, ако се приеме 919 г. „за съграждане на главната обител“.

Педантите ще викнат, че и в двата случая липсват факти, а имаме само легенди и митове. Без да схващат, че става дума за неща от различен порядък. Фактите са камъните и тухлите (чирашкият материал), а митовете са куполите (майсторските творби).

Както факт е кърпичката на Дездемона, а митът е нейната любов. Да, ние не разполагаме с „акт 16″ на изначалния Зографски манастир, но имаме нещо много по-велико: цял един царски светогорски манастир с неговото съзнание за хилядолетна традиция, великолепен едноименен храм насред манастира, чутовна чудотворна едноименна икона насред храма, кръстница на обителта, облечена в сребърна риза и обсипана със скъпоценни камъни. И върху тази сребърна риза – надпис. И в надписа – годината на чудото и основаването: 898.

Впрочем този надпис заслужава по-задълбочено научно изследване. Той се намира на място, което не допуска случайности и импровизации. На него стоят имената на Новгородския и Санкт-Петербургския митрополит Серафим и на архимандрит Анатолий Зографский, една от най-ярките български личности през XIX век. Още от 1819 г. той е изпратен от Зографския манастир като придружител на многозаслужилия хаджи Викентий с мисията да възвърнат изгубените огромни имоти в Бесарабия. След като се установяват в Санкт-Петербург, Анатолий прави силно впечатление със своите монашески добродетели, става известен в императорския дворец (при набожния Александър I), където е поканен за ефимерий и изповедник на престолонаследника Николай. Когато последният става император (1825 г.), архимандрит Анатолий е кръстник на децата му и духовен възпитател на великия княз Константин (1827 – 1892).

Заслужава най-обстойно проучване зографската връзка (чрез архимандрит Анатолий) в руското царско семейство и по-специално върху пробългарската ориентация на Александър II и на неговия влиятелен брат Константин.

Така или иначе в 1837 г. (когато е направена сребърната риза с надписа на чудотворната икона) на 6 март излиза указ, с който на Зограф не само се връщат огромните имоти в Бесарабия, но се изплащат и 500 000 рубли компенсация. Това е пълен триумф за 18-годишната мисия на хаджи Викентий и архимандрит Анатолий, който е на върха на своите светски възможности.

Като любим духовник на императорския дворец, той бездруго е имал достъп до най-добрите светогорски проучвания на своето време, чийто център тогава е била Русия.

Тъй че датата 898 г., която е изписал върху Фануилската икона, в никакъв случай не е необоснована. Тя не произхожда от Зографските грамоти – още повече че представя и друга версия на сказанието с явяване на Св. Георгий „яко столп огненн*й“) – а от друг неизвестен за нас източник.

Дали надпис от предишен обков на същата икона? Дали надпис, останал под сребърната риза? Или книжовен извор, който дреме нейде из руските архиви?Заслужава си да погледнем истинската Фануилска икона под късната сребърна риза – така, както на празници се показва истинският вид на другата чудотворна икона, Аравийската. Може би така ще научим нещо повече и за основаването на манастира.

Разбира се, самото основаване на повечето светогорски манастири не е единичен акт, а поредица от възлови учредителни събития: първоначално заселване на монаси, създаване на общност с устав, изграждане на съборния храм, получаване на царска грамота за самостоятелност на манастира и пр. Никой не знае на кое от този ред събития съответства годината 898 и каква е била ролята на тримата братя-основатели от Охрид. Изказват се съмнения относно самото съществуване на братята, тъй като това е „общо място“ за подобни легенди. Ала красотата на едно сказание много често е пътеводителка към истината.

А годината 898 наистина е много красива. Тъкмо тогава в България се подвизават трима братя „по утешителю“, тримата светители Борис I Великий, Климент Охридский и Наум Охридский. И тримата монаси, и тримата основатели на манастири, и тримата насочени към югозападните български краища, и тримата привърженици на мира с Ромейското царство. Какво по-красиво и по-естествено време за основаване на Зографския манастир!

Духовната основа за този подвиг виждам най-вече в делото на Св. Климент Охридский. Тъкмо тогава е изкласявал първият випуск от неговите 3500 ученици. И какво по-естествено от това някои от тях да се насочат към Атон, където вече са действали множество монашески общности?Когато Васил Кънчов публикува през 1896 г. своите светогорски пътни бележки, той отбелязва, че „според манастирските предания, запазени до днес, Зограф е основан в 898 г.“ и по-нататък:

„Длъжност е на нашите историци да се завземат да решат, коя
е вярната дата. Този въпрос има специална важност за зографското
братство, защото то е на мнение да отпразнува 1000-годишнината
на този най-стар български, па и славянски православен манастир“…

Тогавашна България, во главе с Иван Вазов, екзарх Йосиф, Иван Шишманов и пр. не се оказва на висота нито да осмисли, нито да осъществи едно достойно честване на хилядагодишнината. Заслужава да се проучи доколко този въпрос изобщо е стоял пред духовните и умствените водачи на нацията. А добре известна е съсредоточаващата, творческата и съзидателната сила на подобни годишнини.

Когато преди няколко месеца посетих светогорския манастир Ксенофонт, той целият се беше обърнал на строителна площадка: пълен ремонт на жилищното крило, цялостно изписване на главния манастирски храм от група монаси-иконописци. И дори археологически разкопки в двора на обителта – нещо изключително рядко за Атон. Както обясни един от монасите, всичко това било насочено към тържественото честване през есента на 1998 г. на манастирския юбилей.

Всички са единодуши какво възлово значение е имало честването през 1963 г. на хилядагодишнината от основаването на Света Гора (всъщност от основаването на манастира Великата Лавра). Колкото и да е добре известно, че много преди тази дата на полуострова е имало действаща монашеска общност.

Юбилеят имаше наистина световен отглас и оттогава датира видимото ново въздигане на Атон. Това възраждане днес е осезаемо навсякъде. Строителството и обновлението е обхванало почти всички манастири. Света Гора се променя. Много се спори по финансирането на тези възстановителни програми от страна на Европейската общност. Но именно благодарение на такова финансиране (и на изключително умните и компетентни усилия на Организацията за Културна столица на Европа – Солун 1997) беше проведена една наистине безпрецедентна изложба: „Съкровища на Света Гора“ (юни – декември 1997 г. в новопостроения Музей на византийската култура в Солун).

За пръв път в хилядолетната история на Атон от границите на монашеската република се изнася за обществен показ безценна сбирка от икони, ръкописи, утвари, документи и т.н.

Този прецедент дава повод на сдружение „Св. Пимен Зографский“ да предприеме начинание за провеждане на изложба „Съкровища от Зограф“, която да се открие в София преди края на юбилейната 1998 г.

При достатъчна добра воля и компетентност у съответните институции времето е достатъчно за организирането на тази изява. Виждам като първа кулминация на юбилейната година самото честване на храмовия празник – 6 май, Гергьовден – на което в Зограф да бъдат поканени както Вселенският и Българският патриарх, така и президентите и премиерите на България и Гърция.

Такава среща би придвижила нагоре каузата на Зографския манастир. И наред с другото би решила всички главни въпроси относно показването в България на подбрана част от зографските съкровища. Надявам се да разполагаме с достатъчно добри духовници, политици, дипломати, специалисти и радетели, за да осъществим такова начинание.

Самата изложба „Съкровища от Зограф“ може да се проведе от есента на 1998 г. до пролетта на 1999 г. в някое от подходящите изложбени пространства на София (Националния исторически музей; криптата; Националния дворец на културата). Тя ще включва представителен подбор от ръкописната и иконната сбирка на манастира, а също така и музейни предмети, документи, снимки и др. материали, изявяващи както духовното призвание на обителта, така и значението ѝ за българската култура. Ще бъде повод и за консервация и реставрация на множеството пострадали от времето паметници – а и за тяхното по-щателно проучване. Виждам тази изложба като заключителен връх в общонародното честване на Годината на Зограф

автор Георги Тодоров
Публикувано във в-к.“Култура“, Брой 2 (2011), 16 януари 1998 г