Двухилядолетието и невежеството

Честването на Двухилядолетието е несравнимо най-големият, най-важният и най-символичният юбилей, празнуван някога от човечеството. Никога досега земята не е била такаИнициатори бяха: Инициативен комитет “България – 2000” с председател кмета на София Стефан Софиянски, Столичната община, Съюзът на българските художници и Съюзът на архитектите в България.

Конкурсът завърши с пълен провал. Участваха само два проекта, като единият не спази абсурдните изисквания (включително макет и чертежи в мащаб 1:10), а на другия се наложи с усилия да вмъква своя четириметров макет в залата за журиране.

Журито се видя в чудо. Откриха, че в заданието е пропусната обичайната клауза, че конкурсът няма да се проведе, ако има по-малко от трима участници. Така че изхождайки от самото задание, бяха длъжни да приемат конкурса за състоял се.

Нямаха куража да декласират единия от участниците, който съзнателно не беше спазил абсурдните изисквания – защото цялата архитектурна колегия със смях през сълзи би ги порицала. Накрая решиха, че няма да дадат нито първа, нито втора, нито трета награда, а само ще платят обезщетение на двамата художници за направените разходи.

Нямаха куража и да проведат задължителното по наредбата и обявено в самото задание обсъждане на проектните решения със съответната изложба, което обичайно се прави в Дома на архитекта. Срокът на изложбата и обсъждането изтече на 26-ти февруари.

Управленският провал е пълен. Открит остава въпросът кой и как ще поеме отговорност за него. Кой: кметът Софиянски, главният архитект на столицата Стоян Янев, или някой друг? Обществото е длъжно да знае кой е авторът на провала. И още: този автор трябва да приложи световната демократична процедура по поемане на отговорност – подаване на оставка.

Защото става дума не за технически пропуски, а за принципна некомпетентност.
Самият избор на мястото – хълмчето в подлеза срещу Софийския университет – е лош. Не е ясно кой и защо си е позволил да взема решение по този най-важен и най-творчески въпрос в подобни конкурси – избора на място. Определеното в конкурсната програма място няма никаква историческа стойност и доста слаби композиционни качества. Десетки места във и около София предлагат много по-добри възможности и в едното, и в другото отношение.

Световната практика в такива случаи е да се даде свобода на участниците в конкурса да изберат най-подходящото място, като в повечето случаи именно подходящ избор на мястото е половината от решението на задачата.
Но казаното дотук се отнася само до професионалната некомпетентност на авторите на конкурса. Сега стигаме до по-важното: несъстоятелността в самото мислене.

Някакви хора учредяват Инициативен комитет “България – 2000”. Самото име вече означава тяхната претенция да бъдат представители на България по отношение на Двухилядолетието. Въз основа на какво те се самоудостояват с подобна меродавност? Очевидно съзнават, че разбират по-добре от нас – нечленуващите в комитета – въпросите, свързани с “2000”. Заемат лидерската позиция на знаещия, можещия и компетентния, за да предложат на обществото смислени и достойни инициативи.

Как тогава тези люде още не са разбрали онова, което сигурно вече се знае от стотици български граждани, та дори и от децата: какво честваме и кога да го честваме?

Срамувам се, че трябва да слизам на тъй ниско умствено равнище и да обяснявам, че не може, не може, не е възможно интелектуално читав човек да говори за “символ на настъпващата 2000-на година”. Толкова пъти този въпрос беше изясняван и в сериозните издания, и в най-масовите медии: краят на века и началото на следващия, краят на хилядолетието и началото на следващото настъпват не в началото, а в края на 2000-та година.

Вярно е, че някои хора и до днес не са наясно по този въпрос – просто не са се замисляли по-задълбочено. Но общественият мисловен процес отдавна вече протече и завърши. Невежите и неразбралите просто трябва да попитат знаещите.

И още. Най-важното. В цялата конкурсна програма, както и в името на инициативния комитет, не се споменава Рождество Христово. Не се споменава Христос.
Тук вече стигаме до същността на проблема. Защото техническите и професионалните провали на този конкурс са бели кахъри в сравнение с принципната подмяна, която неговият автор иска да извърши. Подмяната на Христос.

Онези, които по една или друга причина – атеизъм, вяра в други религии – не вярват в Христа, не бива да се захващат с неговия юбилей.

Не може кметът на светия град София да влиза в християнска църква, да се прекръства, да пали свещи – т.е. да се държи на обществени места като християнин и да участва в християнски обреди – и заедно с това да бъде инициатор на дейности, които подменят самата същност на чествания юбилей.

Убеден съм, че подмяната не е плод нито на съзнателен атеизъм, нито на съзнателни и премислени антихристиянски чувства както от страна на кмета Софиянски, така и на другите участници в инициативния комитет. Би било прекалено зловещо.

Надявам се причината да е просто невежеството. Този най-малък от всички духовни недостатъци (те не знаят какво правят) и този най-тежък управленски грях. Защото щом заставаш в положението на обществен лидер, на обществен инициатор – а тъкмо такава е претенцията на инициативния комитет “България – 2000” – значи ти си по-компетентен, по-знаещ от другите.

И обратно: щом ти се доказва, че си некомпетентен, че не познаваш самата същност на предмета, че подменяш неговата истинска основа – тогава значи нямаш правото да бъдеш обществен лидер и инициатор.

Следователно – членовете на инициативния комитет са длъжни да преосмислят из основи своята дейност; да осъзнаят, че са се заблудили; да признаят открито пред обществото своята осъзната некомпетентност по въпроса. И да разтурят доказано несъстоятелната си организация, като преустановят всички свои проекти и се извинят на българския народ.

Звучи тежко обвинително, а всъщност е спасително, чистосърдечно и добронамерено. Няма къде да се скрием нито от истината, нито от компетентните хора, нито от потомците. Колкото и да ми са мили членовете на инициативния комитет – как да се сговоря с тях да излъжем света. И как би могло да стане това излъгване?

Навремето група художници и архитекти издигнаха пошлия мемориал на връх Бузлуджа. Знам, че днес всички те горко се каят за тази си емблематична грешка и какво ли не биха дали, за да ги няма там горе.
Двухилядолетието е много по-висок връх от Бузлуджа.

автор Георги Тодоров
Публикувано във в-к.“Култура“, Брой 45 (2105), 12 ноември 1999 г.